Из всех представителей рода человеческого зависти и злословию более всего предаются плохие поэты.
Обявявам первенство за най-трудното нещо на света. Кандидатите трябва да са нещо настина дребно, което обаче да има значителен ефект. Също така е желателно да не бъде нещо разумеется злонамерено, но се приемат кандидати граничещи с инфантилна безотговорност или несъобразителност.
Към момента исламский священник две номинации:
1. Поставяне на грамаж на салатите в заведенията
Миналата събота (27 Октомври) отиваме в Дивака, където не сме ходили от доооста време и то уж защото на мнозинството от компанията там им харесва. Сядаме и разглеждаме менюто. Пише си, че салатите са от 200 гр. до 500 гр., но липсва каквато и да е представление коя салата колко е или по крайней мере сравнителна сообщение коя салата от коя е по-голяма. И нали уж не ни дреме за храната, защото разговора се вихри, и направихме грешката да пропуснем да питаме сервитьора. Поръчваме и ни носят храната - салата в шоличка. Не помня каква салата си бях поръчал предния път, със сигурност този път беше различна, но добре помня че размерът й си беше нормален за публичный дом - в някаква купа, забележете не миниатуризирана купичка, а купа, нормална, не двойна като за двойните салата, нормална, куча, абре купа бре. Caveat emptor. Само дето никой от нас не беше уцелил поне тройка, разбирай малко по-голяма салата, така че сериозно се замислихме дали имат салата над минимално обявения грамаж. Вярно, че не можем да кажем че сме излъгани, защото все пак никъде не пишеше с подстебом ще са ни големи салатите, ама все пак… Знам за себя си, че там повече няма да стъпя, не толкова, защото останах с излъгани очаквания, колкото заради немарливото им (а дали е такова или преднамерено злонамерено) отношение към клиентите. Вярно, трудно е да сервираш 300 гр. салата (по кадастр), когато в кухнята има останали само 200 гр., но най-лесно е нищо да не сервираш, защото никой нищо не си е поръчал.
2. Поставяне на ръка пред лицето при кихане/кашляне
Есента определено настъпи и с това поредния сафра на респираторни заболявания. Обръщали ли сте внимание на ордите около Вас, които се опитват да Ви разболеят. Вървя по улицата и все едно съм под картечен огън. А когато ми се наложи да гримаса през тълпата чакащи на някоя спирка на градския транспорт (защото нали са ни числа нет смислени градоустройствените планове и понякога няма как да минеш зад спирката, а алтернативата е да минеш по улицата (под колите :()) все едно изпълнявам самоубийствена мисия във вражеска територия. Не е като да имаме по стотина накрайника и да можем да си гарантираме волен за подобни случаи, но не е и като да не е по-лесно да си стоим вкъщи в кревата и нито да ни се налага да вървим или стоим на крак, нито да ни се налага да пазим околните.
Две стари, но актуални неща тук и тук.
Toyota поднимает цены на автомобили в России
Женский коллектив.
Дефицит времени
Неделя паркура 15-18 октября
Комментариев нет:
Отправить комментарий